През последните години в международния кулинарен кръг се разпространи тенденция за „микс и съчетаване“ – фюжън кухнята се превръща в новия фаворит на гастрономите. Когато гастрономите се уморят от един-единствен вкус, този вид креативна кухня, която разчупва географските граници и си играе със съставки и техники, винаги носи изненади. За разлика от традиционните кухни, фюжън кухнята няма исторически багаж. Вместо това, тя може свободно да комбинира вкусовете на различни култури по произволен начин, създавайки нови вкусове, които са наистина изумителни.
Когато става въпрос за „Никей“, много кулинарни експерти се чудят: едното е в източния край на Азия, другото е на западния бряг на Южна Америка, разделени от целия Тихи океан. Каква искра могат да създадат тези две? Интересното е, че Перу има голяма японска общност и тяхната хранителна култура тихомълком е променила вкусовите гени на Перу.
Тази история започва преди повече от сто години. В края на 19-ти век Перу, което току-що е получило независимост, е изпитвало спешна нужда от работна ръка, докато Япония след Реставрацията Мейджи е била притеснена, че има твърде много хора и твърде малко земя. Точно така, голям брой японски имигранти прекосили океана и дошли в Перу. Думата „Никей“ първоначално се е отнасяла до тези японски имигранти, както е интересно, че китайските ресторанти в Перу се наричат „Чифа“ (произлиза от китайската дума „ям“).
Перу първоначално е било „гурме Обединено кралство“ – местно население, испански колонисти, африкански роби, китайски и японски имигранти – всички те са оставили своите „вкусови подписи“ тук. Японските имигранти са открили, че съставките на родния им град са трудни за намиране, но им е открит един нов свят чрез нови съставки като авокадо, жълти чушки и киноа. За щастие, изобилието от морски дарове на Перу може поне да успокои носталгичните им стомаси.
Така кухнята „Никей“ е като вкусна химическа реакция: японските кулинарни умения се срещат с перуански съставки, раждайки изумителни нови разновидности. Морските дарове тук са все още невероятни, но съчетани с перуански лайм, многоцветна царевица и картофи в различни цветове…… Деликатността на японската кухня се среща със смелостта на Южна Америка, точно като перфектно вкусово танго.
Най-класическият „хибрид“ несъмнено е „Севиче“ (риба, маринована в сок от лайм). Японските гастрономи със сигурност ще бъдат смаяни, когато видят това ястие за първи път: Защо сашимито е кисело? Рибеното месо изглежда ли сготвено? Какъв е фонът на тези цветни гарнитури в долната част на чинията?
Магията на това ястие се крие в „Тигрово мляко“ (Leche de tigre) – таен сос, приготвен със сок от лайм и жълти чушки. Киселината кара рибния протеин „да се преструва на напълно сварен“, а след това, след като бъде нежно целунат от пламъка, мазният аромат на сьомгата избухва мигновено. Накрая се сервира с печена царевица, маринован лук и пюре от морски водорасли, точно както облича сдържаната японска кухня в рокля за латино танци. То запазва елегантния си характер, като същевременно добавя нотка пикантен чар.
Тук сушито също играе метапромяна: оризът може да бъде заменен с киноа или картофено пюре, а пълнежът е скрит с „южноамерикански шпиони“ като манго и авокадо. Когато потапяте в соса, хапнете си специален перуански сос. Няма никакъв проблем, „имигранти от второ поколение суши“. Дори пърженото пиле Нанбан в префектура Нишизаки е с подобрена хрупкавост до Pro версия, след като е използвана киноа вместо галета!
Някои хора наричат това „креативна японска кухня“, докато други го наричат „предател на вкусотията“. Но в тези чинии с фюжън ястия се крие историята на приятелството на две етнически групи, прекосяващи океана. Изглежда, че „трансграничните бракове“ в кулинарния свят понякога могат да породят по-брилянтни идеи от културните романси. В преследване на вкусотията, хората наистина са довели духа на „гурманите нямат граници“ до крайност!
Контакт
Пекин Шипулър Ко., ООД
WhatsApp: +86 136 8369 2063
Уебсайт: https://www.yumartfood.com/
Време на публикуване: 08 май 2025 г.